Началният етап от образованието е периодът, в който се възпитава вкуса към четенето на книги. Ако девет-, десетгодишните обичат да четат, това е за цял живот. Любовта и интересът към книгите са заразни и бавно, но сигурно децата се привързват към тях като към приятели. Най-хубавото е, че се изгражда среда от четящи деца и в нея дори тези, които по принцип не са изкушени от литературата, откриват своето четиво, готови са да го представят и препоръчат на останалите. И докато в първи и втори клас учениците броят книгите и страниците, които са прочели, сякаш участват в своеобразно състезание, то в трети всеки сам или с помощта на приятел, чието мнение цени, избира за четене книга заради удоволствието от общуването с нея! А нали точно това е обич към четенето....
Разбира се, литературният вкус на всеки тепърва ще се оформя. Засега има популярни книги, които като че ли се харесват на всички. Безспорен фаворит през последните години е поредицата за Хари Потър. Тя наложи и модата на фентъзи романите за деца, които се радват на неизменна популярност. Рик Риърдън конкурира Джоан Роулинг с поредицата за Пърси Джаксън. Дейвид Уолямс е друг харесван автор. Въпреки значителния обем на многобройните му романи, децата ги поглъщат неуморно. За съжаление са популярни и книги с по-ниска художествена стойност като "Дневникът на един дръндьо" на Джеф Кини. От българските съвременни писатели непременно трябва да отбележим имената на млади автори, които успяват с произведенията си да се наложат и да станат любими с талантливо написаните си творби: Катя Антонова ("Феята от захарницата"), Юлия Спиридонова - Юлка (с романите за Тина и половина), Милен Хальов ("Кало Змея"), Весела Фламбурари.
В същото време книгите на класиците няма как да бъдат забравени. Всяко поколение ще открива за себе си Елин Пелин, Ран Босилек, Валери Петров, Емилиян Станев, Борис Априлов. Откривайки ги с помощта на своите преподаватели или родители, децата неподправено се възхищават на техните произведения - образци на високо художествено майсторство.
Четенето е умение, съставните части на което участват в структурата на всички учебни дейности: мотивацията за учене; възприемането и осмислянето на поставените задачи, регулиране на дейността по изпълнението им, развитие на мисленето, паметта, творческото въображение, концентрацията и вниманието. Това е умение, което се отразява на знанията и на интелигентността. И тук не става дума само за техническата страна на процеса, свързан с четенето (темп, коректност, изразителност), а най-вече за осъзнатото четене с разбиране.
Всеки учител ежедневно се сблъсква с проблема, че някои деца изпитват големи трудности при самостоятелната работа с текстовете в учебника и допускат грешки при изпълнението на задачите, защото не разбират формулировката на въпросите.
Четящите деца с лекота възприемат информацията, която се съдържа в текста, формулират темата му, отговарят на въпросите, свързани с неговото съдържание.
обогатява техния речник, защото в книгите те срещат много повече думи и изрази, отколкото употребяват в устната реч. Когато имат по-богат речник, могат да се изразяват точно и ясно, умело да преразказват съдържанието на прочетеното. В писмените текстове се използват по-сложни граматични конструкции и това помага на учениците да усвояват правописни и пунктуационни норми.
Когато има богат речник, детето изразява по-добре и своите чувства, успява да говори за своите проблеми, вместо да се затваря в себе си или пък да реагира прекалено емоционално.
Четенето развива познавателните интереси и разширява кръгозора. Детето придобива знания за други страни и различен начин на живот, за природата, технологиите, историята и всичко, което го интересува.
Активно се развива и мисленето на децата. От книгите те научават абстрактни понятия, формират се умения за откриване на причинно-следствени връзки и зависимости между отделните процеси и явления.
Развитието на читателските умения стимулира творческото въображение, учи децата да мислят с образи. Малките ученици са склонни да фантазират, а чрез книгите пред тях се открива нов вълшебен свят, пълен с различни истории и герои. Те разбират кои постъпки са добри и кои - лоши, развиват чувството си за справедливост. Това ги прави съпричастни към проблемите на другите и им помага в общуването.
Децата, които обичат да четат, са способни по-дълго да съсредоточават своето внимание върху изучавания обект, да се концентрират, а това до голяма степен улеснява учебния процес. Често по време на междучасие в класните стаи могат да се видят ученици, които са така погълнати от любимите си книги, че игнорират всичко, което се случва около тях. Тези деца са по-самостоятелни, по-постоянни в усвояването на знания.
С помощта на книгите се развива и паметта чрез ученето на стихотворения наизуст, разказването на приказки. Това води до умението на малките читатели да говорят за прочетеното, а по-късно и да го анализират.
Четенето е изключително важно, защото е универсално умение – на него ни учат и в същото време чрез него се учим през целия си живот. То дава възможност на малките ученици да усвояват нови знания и умения и е основа за самообразованието на възрастните.
Важно е атмосферата в семейството да бъде предразполагаща към четене. Децата обичат да слушат как родителите им четат от най-ранна възраст – още отпреди да започнат да разбират смисъла на думите, те с удоволствие възприемат музиката на речта. Когато започнат да се учат да четат, четенето може да бъде споделено между родителя и детето, в зависимост от нивото на четивната техника на детето. Друго предразполагащо условие е в дома да има достатъчно книги и те да бъдат достъпни за детето, за да може то да прави своите самостоятелни проучвания. Мотивиращо е да има семейни обсъждания на книги, в които детето да участва наравно с възрастните. Несъмнено най-силно въздействие върху децата оказва личният пример на родителите. Когато детето вижда четящите си родители, то естествено се стреми да прави същото.
Много е важно при убеждаването на детето към четене да липсва насилствен момент, затова не бива четенето на книги да се използва за наказания. Това винаги води до обратния ефект.
Мотивацията за четене трябва да продължи и в училище. Всъщност там е много по-лесно да се провеждат чести обсъждания на книги между децата, организирани от учителя. Препоръчването на книги от техни връстници оказва доста по-силно влияние върху децата, отколкото когато го правят техните учители или родители. Затова е важно периодично да се организират представяния на любими книги от децата. Това може да стане чрез устно представяне на интересен епизод, показване на илюстрации към книжката или компютърна презентация, като улеснение е даването на предварителни насоки от страна на учителя. След подобни представяния интересът към препоръчаната книжка винаги е много голям.
Хубаво е да има библиотека в класната стая, която да се състои от любимите книги, прочетени и донесени от децата. Добре е да има табло (или лист), на което децата да записват книгите, които са прочели.
АЗ ОБИЧАМ ДА ЧЕТА
| Име | Заглавие на книгата | Автор | страници | |
| 1 | ||||
| 2 | ||||
| 3 | ||||
Броят на страниците на книгите е много важен за децата, защото тече състезание за най-запален читател. Ежемесечно може да се отчитат резултатите, като трите деца с най-много прочетени страници се награждават с книжки (или грамоти).
върху книжка, която е обявена предварително (още преди лятната ваканция), за да може учителите да са сигурни, че са я прочели всички деца. Играта преминава под формата на състезание между отбори вътре в класа и между класовете, като етапите са разнообразни и включват викторина върху съдържанието на книжката, илюстрации, комикси, драматизации, радиотеатър, посещение на театър или филм ( в зависимост от възможностите, които предоставят книгата и обстоятелствата). Обикновено тези кръгове се превръщат в празници за децата и състезателният елемент отстъпва на заден план.
Учителят непрестанно обръща внимание върху връзката между богатия лексикален запас и хубавия изказ на някое дете и честото му общуване с книгите.
И родителите, и учителите би трябвало да използват цялото си въображение и изобретателност, за да мотивират децата да четат книги, защото четенето е основополагащо както за успешната работа в училище, така и за личностното развитие на детето.
Много е полезно малките деца да четат приказки, които трябва да присъстват във всеки клас от началния етап на обучението в училище. Защо са толкова важни?
За по-малките деца мерената реч често е трудна за разбиране и е много важна помощта на учителя. Полезно е да учат наизуст стихотворения, защото така тренират паметта си. Постепенно малките ученици започват да правят опити да съчиняват собствени стихове, които с времето стават все по-успешни.
Басните са лесни за възприемане, защото са кратки поучителни истории, които, като приказките, учат децата на различни добродетели.
Повести и романи за децаВ края на първи клас повечето деца четат по-бързо и могат да се насочат към детски повести и романи. Голям интерес предизвикват романите на Роалд Дал, които са забавни и са изпълнени с много фантазия. В трети клас децата са привлечени от романите за Хари Потър, защото чрез тях попадат в света на магиите.
Списъците с книги, които препоръчваме на децата, никога не са задължителни и въпреки това нашите ученици четат много не само през ваканциите, а и през учебната година. Те са мотивирани и убедени, че четенето на книги е важно, полезно и интересно.
Български народни приказки
„Приказки“, А. Каралийчев
„Патиланско царство“, Ран Босилек
„През гори и води“, Е. Станев
„Мечо Пух“, А. Милн
„Пипи Дългото чорапче“ / „ Карлсон“/ „Емил от Льонеберя“, А. Линдгрен
„Приказки по телефона“, Джани Родари
„Басни“, Езоп
Книги за деца от Роалд Дал
„Приказки“, Ран Босилек
„Пет приказки“, В. Петров
„Малкият принц“, Антоан дьо Сент Екзюпери
Приказки от Ханс Кристиян Андерсен
„Приключенията на Лукчо“, Джани Родари
„Романи за деца“, Е. Кестнер
„Писма на един дакел“, Станка Пенчева
„Книга за джунглата“, Ръдиард Киплинг
„Магьосникът от Оз“, Л. Ф. Баум
„Роня, дъщерята на разбойника“/ „Братята с лъвски сърца“, А. Линдгрен
„Ян Бибиян“, Елин Пелин
„Ние, врабчетата“, Йордан Радичков
„Кратки приказки за досънуване“, З. Христова
„200 приказки от цял свят“, Н. Стефанова
Фолклорен калейдоскоп 2 - 4 клас
„Небето е за всички“, Джани Родари
„Игри без играчки и други закачки“, Петър Чухов
„Така е, когато си чел“, Иван Теофилов
„S.O.S. Нова учителка“, Доминик Демерс
„Невидимото дете“, Туве Янсон
„Илийчо, Август и Гергин“, Сотир и Пенко Гелеви
„Български митове и легенди“, Цанко Лалев
„Книгата за всички неща“, Хюс Кайер
„Приказки“, Пушкин
