15.09.

На всички ни е познато чувството, когато най-накрая се приберем вкъщи след дълго

отсъствие. Ето това изпитвам на всеки 15-ти септември, щом стъпя в ЧОУ “Света София”.

След вече осем години спокойно мога да нарека това място дом, а хората в него – семейство.

А на тези от Вас, на които сега им предстои да се присъединят – добре дошли в нашето

голямо семейство!

Фатима Халауи

Готова за света на големите

На училището мога да благодаря за това, което съм като човек, личност, характер. Тук съм се

научила да бъда настоятелна, дисциплинирана, отговорна и да взимам сама важни решения.

Училището е упражнение за деня, когато ще вляза в света на големите. И ако има мигове, в

които ученето по трудни и отегчителни предмети ми се струва безсмислен напън, веднага си

припомням, че усилията си струват. Училището разширява и задълбочава знанията ми и вече

разбирам какво ми харесва, в какво съм добра, и вече знам каква искам да

стана, когато порасна.

Инес Григорова

Наученото

Училището ме е научило на много неща. На първо място е това – да обичам. Тук прекарвам

повече време, отколкото вкъщи. Тук е моят дом. Децата са моето семейство. В началото те бяха

чужди, но аз ги опознах и обикнах.

Училището също ме научи да избирам, да контактувам, да гледам на нещата от двете им

страни, но да се опитвам да съм позитивна. Тук се чувствам себе си.

Калина Желева

Поздрав за първия учебен ден

Уважаеми преподаватели,

Искам за поредна година да Ви поздравя за успехите на “Света София”. С гордост мога да се

похваля, че съм ученик, макар и бивш, на Вашето училище. ЧОУ “Света София” чувствам

като свой дом и като институцията, която най-много е допринесла за моето развитие и

изграждането на характера ми.

Продължавайте да ни радвате и да ни карате да се гордеем!

Алекс Николов

Какво ми даде училището

Нe всички ученици харесват училището. И аз не мога да кажа, че ми допадат многото домашни, уроците, трудните тестове и всичко останало. А изискванията към нас стават все по-високи с всяка следваща година. В седми клас ни беше дори по-трудно отпреди, с всичките изпити, матури и още по-трудни, но много важни уроци.
Но нека се замислим и за това, което ни даде училището. Тук срещнах най-близките си приятели. Създадохме връзки, за които се надявам, че ще оцелеят и след като се разделим. Класът ми се превърна в мое второ семейство, мои братя и сестри.
Училището ни помогна и да изградим характерите си, създаде ни ценности. Домашните и уроците ни научиха на трудолюбие и отговорност. В клас самите учители ни подтикваха да изразяваме мнението си свободно, да защитаваме позицията си. Това ни даде самостоятелност, борбеност, настойчивост-все важни черти на характера. Разбира се, училището ни даде и образованието, което специално тук е на толкова високо ниво. Учителите ни научиха да използваме знанията си в реални ситуации, да мислим, да намираме изход от проблемите си.
Последното нещо, което ми даде училището, са хилядите щастливи спомени. Никога няма да забравя забавните мигове с класа ми, който без значение колко лош ден имах, винаги можеше да ме развесели. Тук мина една голяма част от живота ми, пълна с емоции, и сега, когато си тръгвам, осъзнавам, че наистина ценя всяка секунда, която прекарах в това училище.
Ще ми липсва “Света София”. Ще ми липсват и съучениците ми. Ще ми липсват забавата и шегите, също и учителите, с които се познаваме от толкова години. С края на седми клас една врата се затваря за нас, но се отваря нова. Започваме нова фаза в живота си. Ще се връщам в “Света София” само за посещения. Няма отново да изпитам удоволствието от това – да бъда ученичка тук. Искам само да кажа, че за мен беше чест да прекарам седем години именно в това училище.

Красимира Каменова