Училището ме е научило на много неща. На първо място е това - да обичам. Тук прекарвам повече време, отколкото вкъщи. Тук е моят дом. Децата са моето семейство. В началото те бяха чужди, но аз ги опознах и обикнах. Училището също ме научи да избирам, да контактувам, да гледам на нещата от двете им страни, но да се опитвам да съм позитивна. Тук се чувствам себе си.

Свързвам “ЧОУ “Света София” само с приятни, топли чувства. Мисля, че учителите са изключително добри, компетентни професионалисти, които се отнасят към учениците с уважение. Обръща се внимание на всеки ученик поотделно и се фокусира на грешките си. Освен изключителни академични знания, то ме изгради като личност и ми създаде много контакти и приятелства. Имам и безброй незабравими спомени покрай училището, лагерите и разходките организирани от него.

Света София е едно от местата, където са събрани повечето от хубавите ми детски спомени. Чувствата ми за това място са изпълнени с смях и щастие. Oсвен че ми даде купища знание, също ме и научи на много житейски уроци - как да се справям с трудности, как да мисля като отговорен човек. Не мисля, че има училище в България, където да има преподаватели като в Света София.

ЧОУ “Света София” изгради в мен дисциплина за систематично учене, което ми помага дори и сега за първата година в университета (помня как в началото ни караха да пишем неправилните глаголи по английски по 10 пъти в тетрадка и сега правя същото нещо с фрази на италиански). Училището ми изгради едни от най-здравите и ценни приятелства. Бяхме малък задружен клас, където всеки познаваше всеки, учителите знаеха слабостите на всеки ученик и по този начин получавахме персонално отношение впоследствие добри резултати. Спомням си, че не бях доволна от факта, че ни даваха много домашни за уикенда и изписвахме тетрадките за нула време, но с времето осъзнах, че тези учители са ми помогнали да си изградя навици на учене и най-вече да се изградя като човек. Помня годините от “Света София” като една постоянна забава - от брането на зелени джанки в 5-минутното междучасие, до измъкването на морени в обувките от следобедна закуска.