На училището мога да благодаря за това, което съм като човек, личност, характер. Тук съм се научила да бъда настоятелна, дисциплинирана, отговорна и да взимам сама важни решения. Училището е упражнение за деня, когато ще вляза в света на големите. И ако има мигове, в които ученето по трудни и отегчителни предмети ми се струва безсмислен напън, веднага си припомням, че усилията си струват. Училището разширява и задълбочава знанията ми и вече разбирам какво ми харесва, в какво съм добра, и вече знам каква искам да стана, когато порасна.

ЧОУ „Света София” изгради в мен дисциплина за систематично учене, което ми помага дори и сега през първата година в университета (помня как в началото ни караха да пишем неправилните глаголи по английски по 10 пъти в тетрадка и сега правя същото нещо с фрази на италиански). Училището ми изгради едни от най-здравите и ценни приятелства. Бяхме малък задружен клас, където всеки познаваше всеки, учителите знаеха слабостите на всеки ученик и по този начин получавахме персонално отношение, а впоследствие добри резултати. Спомням си, че не бях доволна от факта, че ни даваха много домашни за уикенда и изписвахме тетрадките за нула време, но с времето осъзнах, че тези учители са ми помогнали да си изградя навици за учене и най-вече да се изградя като човек. Помня годините от „Света София” като една постоянна забава – от брането на зелени джанки в 5-минутното междучасие, до измъкването на морени в обувките от следобедна закуска.

“Света София” е едно от местата, където са събрани повечето от хубавите ми детски спомени. Чувствата ми за това място са свързани със смях и щастие. Oсвен че получих купища знания, научих и на много житейски уроци – как да се справям с трудности, как да мисля като отговорен човек. Не смятам, че има училище в България, в което работят преподаватели като тези в „Света София“. Имаше забавни моменти всеки ден, защото всички бяхме близки един с друг.

Уважаеми преподаватели,

Искам за поредна година да Ви поздравя за успехите на “Света София”. С гордост мога да се похваля, че съм ученик, макар и бивш, на Вашето училище. ЧОУ “Света София” чувствам като свой дом и като институцията, която най-много е допринесла за моето развитие и изграждането на характера ми.

Продължавайте да ни радвате и да ни карате да се гордеем!

На всички ни е познато чувството, когато най-накрая се приберем вкъщи след дълго отсъствие. Ето това изпитвам на всеки 15-ти септември, щом стъпя в ЧОУ “Света София”. След вече осем години спокойно мога да нарека това място дом, а хората в него – семейство. А на тези от Вас, на които сега им предстои да се присъединят – добре дошли в нашето голямо семейство!

Училището ме е научило на много неща. На първо място е това – да обичам. Тук прекарвам повече време, отколкото вкъщи. Тук е моят дом. Децата са моето семейство. В началото те бяха чужди, но аз ги опознах и обикнах. Училището също ме научи да избирам, да контактувам, да гледам на нещата от двете им страни, но да се опитвам да съм позитивна. Тук се чувствам себе си.

Свързвам ЧОУ „Света София” само с приятни, топли чувства. Мисля, че учителите са изключително добри, компетентни професионалисти, които се отнасят към учениците с уважение. Обръща се внимание на всеки ученик поотделно, за да се фокусира върху грешките си. Освен изключителни академични знания, „Света София“ ме изгради като личност и ми създаде много контакти и приятелства. Имам и безброй незабравими спомени покрай училището, лагерите и разходките, организирани от него.