Когато четете книга, мозъкът ви участва в процес, наречен дълбоко четене, който включва създаване на мислени образи, връзки и разбиране на сложни идеи. Този тип четене стимулира области от мозъка, свързани с езиковата обработка, сетивното възприятие и въображението.
Когато гледате филм или телевизионно шоу, мозъкът основно обработва визуална и слухова информация. Той разчита на различни когнитивни процеси в сравнение с четенето, като тълкуване на визуални знаци, разпознаване на изражения на лицето и разбиране на диалог.
И двете дейности могат да бъдат приятни и интелектуално стимулиращи, но ангажират различни когнитивни процеси в мозъка
Какво точно се случва в мозъка ни, когато четем литература?
Ние създаваме образ на това, което четем. Сканирането с ядрено-магнитен резонанс показва, че същите региони на мозъка ни светват, когато четем за дадено преживяване, както и когато го преживяваме! С други думи, ние буквално преживяваме това, което четем. Нашият мозък се адаптира към четенето чрез увеличаване на бялото вещество в областите, отговарящи за разпознаването на модели и символи, което се нарича ляв темпорален кортекс. Четейки, ние всъщност увеличаваме свързаността в тази област.
Ето някои ключови разлики при процесите в мозъка, свързани с четенето на книга и гледането на филм или телевизионно предаване:
| Четене на книга | Гледане на филм или телевизионно шоу | |
| Въображение и визуализация | Мозъкът се включва в по-активен процес на въображение и визуализация. Читателите създават мисловни образи, черпейки от собствения си опит и знания, създават собствен контекст. | Визуалният носител осигурява по-пасивно изживяване иЗрителите разчитат на интерпретациите на режисьора и оператора и остава твърде малко за собственото им въображение и креативност. |
| Невронно активиране | Четенето активира области на мозъка, свързани с езиковата обработка, разбирането и въображението. Мозъкът изгражда ментални представи за герои и събития. | Гледането ангажира зони от мозъка, свързани с визуална обработка. Сетивното преживяване е по-непосредствено. |
| Темпо и контрол | Читателите имат контрол върху темпото, с което консумират съдържанието. Могат да се връщат назад, да препрочитат, да правят паузи, за да размислят.Разказът се разгръща в съзнанието на читателя със собствената му скорост. | Темпото се определя от създателите на филма. Зрителите имат по-малък контрол върху потока на разказа и историята се развива със скоростта, зададена от режисьора. |
| Дълбочина на изследване | Книгите позволяват по-задълбочено изследване на мислите, емоциите и вътрешните диалози на героите. Авторите могат да предоставят подробна информация за мотивацията на героите. | Визуалните медии дават приоритет на действията, емоциите на героите могат да бъдат предадени, нодълбочината на вътрешното изследване е по-ограничена. |
| Памет и задържане | Ангажирането с писмен материал може да подобри разбирането. Читателите често запазват повече детайли и нюанси, докато изграждат мислено света и историята. | Визуалните елементи също могат да подобрят паметта, но пасивният характер на гледането може да доведе до по-малко ангажиране в сравнение с активното четене. |
Съществува сериозен научен консенсус относно положителните ефекти от четенето и отрицателните ефекти от гледането на телевизия върху развитието на децата, мозъчната функция и цялостното здраве. Въпреки че е важно да се спомене, че някои телевизионни програми могат да бъдат образователни/информативни, предимствата на четенето са безспорни.
Четенето на книга прави много повече от това да даде на човека интересна история или някакво знание. То е като ходенето на фитнес за мозъка. Може да помогне за намаляване на стреса, да предизвика творческо мислене и по-голяма съпричастност, да намали риска от болестта на Алцхаймер.
Обратно, гледането на телевизия има сериозни негативи за мисловните процеси и в крайна сметка за поведението. Децата, които гледат много телевизия, са по-малко активни, по-асоциални и по-малко осведомени от тези, които четат. Когато е пасивен, мозъкът, подобно на мускулите, атрофира и се руши.
