[vc_row upside_row_is_boxed="yes" upside_row_no_padding="yes"][vc_column css_animation="left-to-right" width="1/3"][vc_gallery interval="0" images="5834,5835,5836,5837" css_animation="left-to-right"][/vc_column][vc_column width="2/3"][vc_column_text css_animation="left-to-right" el_class="vili-post-text"]За отбелязването на 3 март малките ученици в нашето училище, вдъхновявани всеотдайно от своите учители, се подготвяха повече от месец. В уречения час ентусиазмът им превърна краткия спектакъл във впечатляваща творческа магия. Със слово и песен те прославиха героите от революционната борба за освобождение, поднесоха неръкотворен венец пред олтара на Родината и свидетелстваха неповторимо, че „този ден е символ на достойнството и признателността“. Всеки участник рецитираше и пееше с усещането за важна мисия. Природата подкрепи усилието на малките актьори – небето ги дари със слънце, а вятърът щедро повяваше, за да зашуми гората на трибагрениците им. Общото рецитиране на „Аз съм българче“ бе мощна кулминация на възпоменателното тържество, а дружното изпълнение на националния химн – неподправен завършек.

Под вещото ръководство на госпожа Ралица Тасева и Красимира Йончева  участниците в празника на големите също възпяха запомнящо се Отечеството и героите му.  Поезия и музика се преплетоха, за да сътворят вдъхновен поклон. Чрез кратките очерци на шестокласници оживяха образите на предприемачите братя Прошек и на авиатора Асен Йорданов, за да напомнят, че историята е населена с хора и цяла плеяда светли личности са носели с достойнство името българи. Дори и когато за тях България е била втора родина. И тук общото изпълнение на националния химн постави тържествен и естествен завършек на честването. Пяха и ученици, и учители.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]