+ 359 2 857 0119

понеделник-петък 9:00-16:30ч

Училището осинови леопарда Окичуко

До това решение успяхме да стигнем след провеждането на демократични избори сред учениците от 1-ви и 2-ри клас, касаещи осиновяването. Сред кандидатите за осиновяване фигурираха анаконда, сребърна лисица, лъв,  сурикат, мармозетка, скален орел, лемур, фламинго, хамелеон, леопард. Изборът беше изключително труден, но с любезното съдействие на Софийския зоопарк възможностите ни бяха ограничени до анаконда и леопард. Това доведе до необходимостта да проведем втори рунд на гласуването и да изберем едно от двете животни. Гласуването беше вълнуващо и оспорвано. В крайна сметка леопардът получи 76 гласа, а анакондата – 40. Имаше и двама въздържали се. Останалите гласуващи отсъстваха поради боледуване.

Миналия петък договорът за осиновяване между Софийския зоопарк и ЧОУ „Св. София“ беше подписан. Беше ни предоставена също така завладяващата история за произхода на нашия нов събрат. Всичко започнало с двама братя от арменски произход, живеещи в град Пловдив. Единият от тях, по професия онколог, заминал да живее и практикува в Канада. За своя рожден ден поканил брат си и на въпроса какво най-много би искал да му бъде подарено за празника, човекът отговорил – едно черно коте. Така той се сдобил не с черно коте, а с цял черен леопард! Леопардът пък се сдобил с двор с висока ограда, където да живее и да се социализира с новото си семейство. По ирония на съдбата новият му собственик и попечител заболял от рак и починал. Неговият брат се оказал сам с новия си леопардов роднина – и то в Канада. Взел решение да се прибере у дома, в своята гарсониера в Пловдив. Разбира се, взел със себе си и малкия леопард. Заживели заедно в странна симбиоза – денем леопардът бил вързан за парното в апартамента, а нощем двамата се разхождали по тъмните пловдивски улици. Това съжителство било прекъснато от постъпило гражданско оплакване, гласящо, че не е приемливо диви леопарди да бродят по улиците на града, било то и на каишка. Леопардът бил принуден да се премести в новия си дом – Софийския Зоопарк. Неговият попечител обаче не се отказал от него, а напротив – в продължение на 13 години той всяка събота посещавал леопарда си и му носел по 5 килограма телешко месо – неговата дневна дажба. Този леопард бил в крайна сметка неговото семейство. За щастие на леопарда, той обитавал клетка, съседна на клетката на една леопардова дама, с която имали многобройно поколение, населяващо множество европейски зоопаркове. Последното от тези деца е Окичуко.

Всички ние приветстваме новия член на нашето училищно семейство.

Сподели:

Защо го правим ?

Събрани сме от общата цел – развитието и успеха на нашите деца и вярваме, че по този начин спомагаме и за просперитета на обществото и страната ни.


Свържете се с нас