В шести клас по учебния предмет история и цивилизации се изучават основни събития, процеси и културни явления от епохата на Средновековието (V-ХV век) в териториите на т.нар. Стар свят – Европа, Близък и Среден изток, Северна Африка.
Това е една от основните причини за разглеждането й в Учебната програма за шестокласници. Паралелно – средновековната европейска цивилизация, основана на ценностите на Християнството, е културната база на нашия съвременен европейски свят. В добавка – корените на модерната българска държава лежат в културните пластове на Европейския Югоизток, към богатото средновековно наследство на който българите имат своя значим принос.
Основната трудност в изучаване на средновековния период произтича от значителната му отдалеченост от нашето време, което предопределя сериозни различия в светоусещането. Тоест, не е лесно за детето от ХХІ век да „влезе в кожата“ на човек от Х, ХІІ, ХІV век. А това е определяща предпоставка за осъществяване на историческият анализ, тъй като именно той е същност на историята, наричана още човекознание.
С други думи – ученето на история има смисъл единствено като опознаване на настоящето (модерния човек) чрез анализ на миналото (нашите предшественици), защото „нищо ново под слънцето“. Обучението се осъществява най-вече чрез „четене с разбиране“ на най-разнообразни исторически източници (извори) с цел извличане на опит и поука. И тук се явява следващата трудност – за част от децата подобно усилие е натоварващо и не винаги достатъчно интересно. Все пак средновековните хора и пишат, и рисуват, и най-вече мислят доста по-различно.
Допълнително усложняващ фактор е обстоятелството, че на предмети от хуманитарния цикъл често се отрежда съпътстваща роля, допълнение към основните (разбирай проверяваните чрез различни национални изпити) дисциплини. Нерядко времето, в което се изучават по седмична програма, е същото като на спорт и изкуства. Това ги маргинализира в очите на учениците и ги превръща в „развлекателни“, но (единствено) в негативен смисъл. Отделен въпрос е колко пагубно е подценяването на заниманията с изкуства и на физическото възпитание в днешния технологичен свят.
Ще рече, Клио вдъхновява проучващите миналото и ги равнява с истинските творци. Днес, с развитието на технологиите, възможностите за исторически дирения в съчетание с творчески проекти се разширяват постоянно. В училищната работа могат да се използват най-разнообразни ресурси – документални и игрални филми, телевизионни предавания, различни типове реконструкции, музикални произведения, музейни и галерийни експозиции, книги и енциклопедии, документални сбирки в електронен вариант… Конкретно за средновековното минало вече съществуват и постоянно се появяват следващи добри образци на всичко тук изброено.
Ако се провеждат в края на учебната година, те могат да се превърнат в добър пример за осъществяване на междупредметни връзки – на база получени знания и по география, литература, езици, природни науки, изкуства… В добавка: те ще задават и модел за поведение на цивилизованият турист, който предварително се подготвя за среща с културното наследство на света. И по-важно – знае (умее) да го разпознава и цени.
Изучаването на уроците от миналото е необходимост, присъща на всеки интелигентен човек. Главна задача на училищното образование по история и цивилизации е да възпита тази необходимост. В началото на своето обучение шестокласниците вече знаят, че историкът задава т.нар. „к“-въпроси: кой, кога, къде, как, колко… За да може да отговори на стоящият над тях – защо: защо нещо се е случило, а друго не; защо определен процес е започнал, друг се е забавил, трети дори не се е зародил; защо някое културно явление се превръща във феномен; защо дадена историческа личност е национална (регионална), а друга със световен принос…
Приключвайки учебната година, бъдещите седмокласници, ще са добавили следващ пласт в запаса от примери, с които да илюстрират късове минало, настойчиво напомнящи съвременния ни живот. Например: защо и днес съществува религиозно противопоставяне?; защо 24 май е така обичан за българите празник?; защо съвременните университети са с корени в Средновековието?; защо Светите Кирил и Методий днес са съпокровители на Европа?; защо средновековна Англия е с най-дълъг стаж в парламентаризма?; защо откритието на Гутенберг е революционно по своята значимост?… А при наличие на време за дискусии от разнообразен формат, всички придобити знания ще влязат в употреба.
Най-краткият отговор на въпроса за ползата от учене на история би бил – възпитава съвременни граждани. Истинският гражданин е космополит по дух и патриот по самочувствие. Удовлетворение за всеки преподавател по история е да помогне за възпитанието на такива граждани на света.
