+ 359 2 857 0119

понеделник-петък 9:00-16:30ч

Как се учи, когато мотивацията липсва

На всеки се случва понякога да изгуби мотивация. Важно е човек да знае как да си я върне, за да продължи започнатото.

Лиса Дамур дава няколко съвета на тийнейджърите какво да направят, ако изпаднат в такава ситуация, и обяснява какво е „мотивация“. 

Двата основни типа мотивация

Психолозите, които се занимават с образование, разграничават основно два типа мотивация – вътрешна и външна. Вътрешната е провокирана от дълбок и искрен интерес към задача или тема, който носи удовлетворение от изучаването и работата по този предмет. Когато извършваното действие е завладяващо – като четене на интересна книга, водещи са вътрешните подбуди. Те са ценени повече в образователния процес и то с причина. Вътрешната мотивация се свързва с по-високи академични постижения и по-добро психично здраве. Въпреки това, тя невинаги може да бъде предизвикана или задържана. За учениците е присъщо наличието й в понеделник и липсата й в петък.

От друга страна външната мотивация е тази, която възниква в следствие на резултата от нея – заплащане или добра оценка. Ако вниманието в клас или по време на среща е провокирано от някакъв вид награда, която се обещава на по-късен етап – например покупка на желано нещо, то на помощ се призовава външната мотивация.  

Двата типа мотивация не са взаимноизключващи се. Постоянно се случва учениците да проявяват интерес към изучаваните предмети и да се вълнуват за оценките си. По-добре е двата типа мотивация да се приемат като различни механизми, задвижващи учениците по пътя на знанието, вместо да се приоритизира едната над другата. Според опита на Лиса Дамур учениците, които смесват двата типа подбуди, се справят най-добре със задачите в училище. 

Изграждане на вътрешна мотивация

Вътрешната мотивация е изключително полезна, защото придава дори и на сериозната работа усещане за лесно изпълнение, без много усилия. Тя не е никак лесна за предизвикване и има множество условия за появата й. Най-често процъфтява когато ученикът се чувства независим, подкрепян и компетентен. Усещането, че децата са контролирани, притискани и несигурни, често води до загуба на вътрешна мотивация.

На практика, това означава, че на младите хора трябва да им се дава възможно най-голяма свобода при обучението – да имат възможност да избират как да решават даден проблем, как да подхождят към непознати теми или как да упражняват своите умения. При удобен случай, може ученикът сам да избира реда, в който ще изпълни заданията си. Той може да решава как да се подготвя за изпит или къде учи най-ефективно – дори това да означава, че подът в спалнята на детето ще бъде покрит с килим от хартия.

Мненията са различни относно похвалите от родители. Някои проучвания сочат, че хвалбите спомагат развитието на вътрешна мотивация, докато при други се счита, че вредят, понеже похвалите са награди за външна мотивация. Въпреки това се достига до консенсус – дали са полезни зависи от това как се изразяват. Увеличаване на вътрешната мотивация се постига с искрени думи, които наблягат на положените усилия, а не на талант – „ти се труди много“ вместо „ти си толкова умен“. Добре е децата да бъдат насърчавани, без да бъдат притискани – „справяш се много добре“, вместо „справяш се много добре, както очаквах от теб“.

Накрая, но не на последно място, вътрешната мотивация е почти невъзможна за достигане, когато ученикът счита изучаваното за много трудно. Учители и родители трябва да внимават за възникване на този проблем и да приспособят материала и очакванията си.

 

Как се ползва външна мотивация

Нека бъдем честни – трудолюбиви и съвестни възрастни често разчитат на външна мотивация – дори когато обичат работата си. Интересните занимания често могат да бъдат възприемани като награда, но понякога и големите се награждават с чаша кафе, шоколад, приключването на списъка със задачи или всичко изброено наведнъж. Възрастните често имат отработени стратегии за изпълняване на всички задължения и е редно да говорят за това открито с децата си – какво правят, когато вътрешната мотивация им липсва. 

Тийнейджърите могат да обмислят заедно с родители си стратегии, чрез които да преминават по-лесно през дълъг списък със задания. Дали присъствието на възрастен, който също работи тихо, ще помогне? Дали ученикът ще предпочете да работи на интервали – 25 минути подготовка, следвани от 5 минути почивка за раздвижване, хранене или да провери какво се случва в някоя социална мрежа? Възможно ли е обещанието да избере кой филм ще гледат всички заедно да направи списъка със задължения по-поносим?

Възрастните трябва да са готови да отсъпят и да уважат фантастичните решения, които младежите биха измислили. Някои юноши ползват помощта на YouTube study buddy (видеа, в които някой учи). Други се възнаграждават с видео игри или тичане, след като приключат задачите си.  

Лиса разказва за десетокласничка, която се заснема докато си пише домашните. Знаейки, че е пред камера, тя запазва концентрацията си, а записът от работата й (и забавните физиономии, които прави докато е концентрирана) се превръща в голяма награда.

 

Въпреки че вътрешната мотивация има своите ползи, не трябва да се подценява и външната мотивация. Целта е да се изпълнят поставените задачи.  

Коя е Лиса Дамур?

Доктор Дамур е автор на множество академични публикации и книги, свързани с образование и развитие на деца.

Завършила е Университета Йейл и Мичиганския университет.

Нейни статии се публикуват в Ню Йорк Таймс.

Сподели:

Защо го правим ?

Събрани сме от общата цел – развитието и успеха на нашите деца и вярваме, че по този начин спомагаме и за просперитета на обществото и страната ни.


Свържете се с нас