+ 359 2 857 0119

понеделник-петък 9:00-16:30ч

Каква е причината умът да „блокира“ по време на изпит?

Докато трае подготовката за изпит, цялата информация изглежда последователна и проста. Но след началото му всичко научено изчезва. Опитите да се възстанови нещо са безуспешни и колкото повече е старанието, толкова по-далечна е информацията. Умът остава празен.

 

Какво се случва?

За да стане ясно какво се случва когато умът „блокира“, трябва да се познават три области на мозъка.

Първата е хипоталамусът. Хипоталамусът може да се представи като мост между емоции и физически усещания. Тази част на мозъка има силни връзки с ендокринната система, която от своя страна е отговорна за вида и количеството хормони, протичащи в тялото.

Втората е хипокампусът. Той играе изключително важна роля както в ученето, така и в извличането на факти и понятия. Може да се представи като „врата“ на паметта, през която трябва да премине цялата информация, за да влезе и да излезе от мозъка.

Третата е префронталният кортекс (PFC). Разположен е зад очите – това е спокойната и рационална част от мозъка. Голяма част от нещата, които подсказват, че човешкото същество подлежи на самоконтрол, се намират тук: работеща памет (способността да се съхранява и ползва информация в ума), контрол на порива, инстинкта (способността да се намалят нежеланите реакции на поведението), способността за вземане на решения (избор на подходящ отговор и реакция между различни възможности) и т.н.

Как възниква „блокирането“?

При подготовка за изпит в обстановка, която е позната и спокойна, можете да се каже, че се придобива „студено познание“ (cold cognition). Това е термин, който се дава на логически и рационални мисловни процеси, при които липсва емоция.

Когато подготовката се провежда вкъщи, в комфортна и удобна среда, хипоталамусът забавя производството и освобождаването на хормони на стреса, докато префронталния кортекс и хипокампус работят безпрепятствено.

При влизане в непредсказуема и важна ситуация като изпит, мозъкът преминава към „горещо познание“ (hot cognition). Това е термин, даден на нелогични и емоционално управлявани мисловни процеси. „Горещото познание” обикновено се задейства в отговор на ясна заплаха или силно стресираща ситуация.

Изпитът може да предизвика неочаквани мисли – например „Ако не успея на този тест, не мога да вляза в добро училище или университет. Тогава може и да не открия добра работа. Тогава мога да загина сам и без пари.“

 

При този тип натоварено мислене не е изненадващо, че тези, които правят тестове, понякога възприемат изпита като заплаха. При наличието на такава, хипоталамусът стимулира генерирането на няколко основни хормони на стреса, включително норепинефрин (норадреналин) и кортизол.

Процеси в мозъка

Високите нива на норепинефрин влизат в префронталния кортекс, като по този начин възпрепятстват действието на невроните и влошават комуникация между тях. Това “изчиства” паметта (каквито и да са били мислите, вече са изчезнали) и спира влиянието на рационалния, логичен префронтален кортекс върху други мозъчни региони.

В същото време големи нива на кортизол влизат в хипокампуса и не само нарушават моделите на активиране там, но също (при продължително подлагане) убиват неврони. Това възпрепятства възможността за „достъп“ до стари спомени и изкривява възприятието и съхранението на нова информация.

Накратко – когато изпитът се интерпретира като заплаха и се повиши нивото на стрес, паметта „блокира“. Механизмите за възстановяване на информация се нарушават и емоционално натовареното „горещо познание“, задвижвано от хипоталамуса (и други субкортикални региони), надделява над разумното „студено познание“, управлявано от префронталния кортекс.

Този процес води до „изчистване“ на ума, което затруднява протичането на логическа когнитивна дейност.

 

Как може да се избегне?

Добрата новина е, че има няколко неща, които може да се направят, за да се избегне това.

Първото се отнася до де-стрес (намаляване на стреса). Чрез практика и прилагане на когнитивно-поведенчески и/или релаксиращи техники, насочени към преосмисляне на всяка възприемана заплаха по време на изпитна ситуация. Тези, които се явяват на тестове, могат да опитат да намалят възникването на стрес и да влязат отново в по-рационален мисловен процес.

Друг начин е обвързан с подготовката. Причината, поради която военните сили обучават нови служители в стресови ситуации, които симулират активни бойни сценарии, е да осигурят „студено познание“ по време на бъдещи ангажименти.

Колкото повече човек изпитва определена ситуация, толкова по-малко вероятно е той или тя да възприеме подобна ситуация като заплашителна.

Подготовката за изпит, може да не се прави в една много спокойна среда – по-скоро може да  се наподоби начина, по който ще протече в действителност.

Сподели:

Защо го правим ?

Събрани сме от общата цел – развитието и успеха на нашите деца и вярваме, че по този начин спомагаме и за просперитета на обществото и страната ни.


Свържете се с нас