Според разпространената в медиите информация, почиваща на резултатите на седмокласниците след положения миналата година изпит за НВО, оценките са по-високи в сравнение с предходните три години.
Естествено е МОН да се стреми да утвърди обществена нагласа, според която дистанционното обучение, учебните часове по 30 минути, онлайн изпитванията, груповите домашни и всичко останало, което преживяхме през последните години, не само не са попречили на качеството на подготовката на децата, а дори напротив – тя се е оказала по-сериозна и закономерно е довела и до по-високи резултати.
Никой трезвомислещ човек не може да приеме подобна теза за състоятелна – особено ако се вгледа в задачите от теста миналата година, определени впрочем и от самите деца, и от много учители като твърде лесни. Някак смущаваща беше всеобщата еуфория сред седмокласниците в часовете след изпита – масово учениците се радваха, че са отговорили вярно на всички (или почти всички) въпроси от теста, че нищо не ги е затруднило или подвело. Едновременно с нея обаче се прокрадваше и жилка на разочарование и недоумение: „Е, това ли беше? За това ли бяха всичките ни притеснения и страхове? Че какво толкова трудно има в този изпит?.....“.
Самата идея на НВО е да подложи на независима проверка всички седмокласници в страната и да установи в каква степен те са овладели задължителния материал по БЕЛ в среден курс, върху който ще стъпи обучението им в гимназията. Подобен изпит предполага средно ниво на трудност, преодолимо за всякакви групи деца, не само за подготвящите се за софийските „елитни“ гимназии. Добре, но миналата година сложността на въпросите от теста определено беше под средното ниво. Какво проверяваха всъщност те?
Въпросите върху двата източника, от които следваше да се черпи и анализира информация, бяха прекалено ясни и недвусмислени; отговорите буквално се съдържаха в тях; от децата не се изискваше почти никакво съобразяване. Идеята на този тип задачи би следвало да е да се провери нивото на осмисляне на предоставената информация, включително чрез умозаключения, свързани с нея, а не просто да се очаква формалното повторение на очевидното, което е принципен проблем при четенето сред децата. От години се коментира функционалната неграмотност на българските ученици – тя е факт, който става все по-болезнен и плашещ – но НВО по БЕЛ в 7. клас определено не поставя акцент върху необходимостта от усилия за справянето с нея.
За първи път миналата година въпросите по български език бяха почти поравно проверяващи теми както от седми, така и от шести клас (4 въпроса от 7. клас и 5 от 6. клас). Тази тенденция се налага от три години насам, но през 2021 г. НВО определено преобърна съотношението на приоритетно проверяван учебен материал в полза на шести клас. Системната подготовка по роден език, разбира се, предполага боравене с информация от целия курс на обучение, но се очаква в края на седми клас уменията за справяне с тази информация да са по-комплексни и по-функционални.
Изпитът през 2021 година заложи на затворени задачи за разпознаване (на синонимен израз; чуждица, местоимение, числително име, вид сложно изречение, причастие, наклонение на глагола) и буквално преписване на наречия и еднородни части (като отворени въпроси). Базисната теоретична подготовка се предпоставя за справянето с тези въпроси, но категорично децата от седми клас би трябвало да са я задълбочили, да кажем, в посока на определяне на синтактични служби, преобразуване на дадени граматични конструкции, синонимия и т.н. Това би показало по-ясно практическите им умения да си служат с езика, а не механично да възпроизвеждат елементарна информация, ненужна сама по себе си.
Текстът за редактиране откровено беше със сложност за третокласници (специфични правила, свързани с работата по БЕ в 7. клас – само 2 от 14!). Грамотността на българите става все по-тревожно ниска, факт, но ако на изпит очакванията към кандидат-гимназистите са само за това ниво на правопис, граматика и пунктуация, то на какво качество на образованието изобщо можем да се надяваме?
И в секцията въпроси по литература се открояваше стремежът за баланс между творбите, изучавани в шести и в седми клас, като проверката е главно на ниво разпознаване на образи и жанрове, както и посочване на заглавие на творба според някакво основно твърдение за нея. Принципно е важно децата да се научат да възприемат и анализират конкретно произведение в контекста на историческото време и на националната литература, т.е. да откриват сходни теми и мотиви, конфликти, послания, стилистика. В този смисъл въпросите от изпита вършат чудесна работа. Проблемът е по-скоро другаде. Защо е необходимо конспектът от автори и произведения да е толкова голям в седми клас, като акцентът определено не е само върху него? Защо е нужно и учители, и деца да препускат, схематизирайки информацията само до най-основното, за да бъдат „взети“ всички заглавия, а на изпита изобщо не присъстват въпроси върху „По жътва“ и „По жицата“? Защо продължава принудата да се „претупват“ текстове на Елин Пелин и Йовков за сметка най-вече на Вазов, който е представен на този изпит с шест произведения (2 от шести и 4 от седми клас)?
Никой не би посмял да оспори класичността на Патриарха, естествено, но той присъства достатъчно солидно и в гимназиалния курс, не е нужно на децата от шести и седми клас да се внушава представата, че той е най-ключовият и значим български автор, да не говорим за това – колко темите на неговите творби стават все по-далечни и непроницаеми за 13-годишните.
Озадачаващо и неоправдано изглежда и добавянето на революционните стихотворения на Чинтулов към и без това големия конспект. Проблематиката им до голяма степен е интерпретирана и от Ботев в „На прощаване“, и от Вазов в „Немили-недраги“, така че подготовката на учениците неизбежно минава през неколкомесечна повторителност, която води до отегчение, умора и липса на интерес.
25 задача, отворен въпрос за тълкуване на цитат от изучавана творба, миналата година беше пълна с възможности за децата да пишат много и добре върху ключов проблем от повестта „Немили-недраги“. Притесненията във връзка с тази задача произтичат от стремежа на учебната програма да ограничи до минимум работата на седмоклсниците с изразни средства, което най-често води до това – учениците да коментират единствено смисъла на цитата, но не и начина, по който той е внушен чрез специфичния за литературата език. В заключение се налага впечатлението, че от децата се очаква да помнят съдържанието на изучаваните произведения в най-дребни детайли, жанра им и....дотам.
Наистина, затрудненията с учебния материал в 6. и 7. клас на моменти са сериозни, но вероятно тяхното превъзмогване е въпрос на промяна в учебната програма, а не на формализиране и опростяване на преподаването и проверяването на изпит за НВО.
Ясно е, че при така структуриран изпит миналата година първият модул не може да бъде препятствие за подготвените деца, които са насочили своите амбиции към гимназиите с висок приемен бал. Вторият модул (преразказът) е отсяващият, тъй като именно чрез точките, събрани от него, децата на практика се конкурират за финалното класиране. Тук се очакваха отлична памет, висока езикова и обща култура, така че да бъдат успешно предадени не само съдържанието, но и стилистиката, и атмосферата на текста за преразказ.
Може би не е правилно коментарът тук да се занимава с контекста на създаването на разказа „Череши“ на Захари Карабашлиев, но той пък определя до голяма степен причината, поради която за много деца този текст се оказа труден за преразказване. Достатъчно информация се публикува в медиите за базата данни на МОН, в която да се архивират нови разкази на български автори, които да бъдат включвани в ежегодните изпити за НВО. Самата идея е чудесна, но тя натоварва тези разкази с допълнителни значения, т.е. тяхната „поръчковост“ става много видима. В „Череши“ например недвусмислено прозират патриотичният мотив и антиемигрантските внушения, разказът звучи твърде политически коректно. Не е редно точно НВО да е форматът за подобен тип възпитание.
На ниво съдържание седмокласниците се справиха добре, още повече че проверителската комисия в София съвсем логично беше взела решение да не санкционира сурово някои от неточно предадените детайли (видовете дървета, с помощта на които се изгражда пейзажът, да кажем). Пострадала беше идеята на текста, внушена чрез епизода с поклона на героя пред паметника на героите и чрез историята за щедрия кмет родолюбец, просто защото за много деца тези два момента са останали встрани от основната сюжетна линия и не са съумели да ги свържат логически с нея.
В заключение, миналогодишният изпит по български език и литература за НВО може да се определи като позорно елементарен в първия си модул и идеологически натоварен във втория, а нито седмокласниците, нито родителите им, нито образователната система печелят дивидент от това. Най-малко гордост от високите резултати.